Пролетен миг тишина
Обичам да гледам небето,
след залеза див как пада нощта.
Поглеждам нагоре и ето,
подарък ми праща - звезда.
И тихо е, свети луната,
светулки блещукат. Покой.
Със боси крака по тревата
затичах... Красив миг постой!
И нека се слея с цветята,
и нека превърна се в дъх,
във тихия полъх на вятъра,
в трептенето нежно на звук
отронен от тънките струни
на пролетен горски поток,
във стих написан без думи,
в далечния син небосвод...
Обичам да гледам небето
след залеза (аз съм нощта).
Поисках и случи се. Ето,
намерих се в миг тишина...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Биляна Битолска Все права защищены
Благодаря!
