Пролетен миг тишина

Mar 31, 2014, 12:26 AM

Poetry » Other

606 0 5

Обичам да гледам небето,
след залеза див как пада нощта.
Поглеждам нагоре и ето,
подарък ми праща - звезда.
И тихо е, свети луната,
светулки блещукат. Покой.
Със боси крака по тревата
затичах... Красив миг постой!
И нека се слея с цветята,
и нека превърна се в дъх,
във тихия полъх на вятъра,
в трептенето нежно на звук ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Пролетен миг тишина

Искате да прочетете повече?

Random works