21 апр. 2021 г., 08:15
Пролетен протуберанс
Погледнах и ме заслепиха
безкрайно бели цветове.
Лицето ми, ръцете ми покриха
с лъчистите си брегове.
Откъснати от слънцето лъчи
като гирлянди вплетоха се нежно.
А вятърът омаяно мълчи
сред златно-пухкава безбрежност.
Уханието бавно ме догони
във някакъв почти заспал каданс
и зимата завинаги прогони
със пролетен протуберанс.
безкрайно бели цветове.
Лицето ми, ръцете ми покриха
с лъчистите си брегове.
Откъснати от слънцето лъчи
като гирлянди вплетоха се нежно.
А вятърът омаяно мълчи
сред златно-пухкава безбрежност.
Уханието бавно ме догони
във някакъв почти заспал каданс
и зимата завинаги прогони
със пролетен протуберанс.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
