21.04.2021 г., 8:15 ч.

Пролетен протуберанс 

  Поезия » Пейзажна
457 2 6

Погледнах и ме заслепиха
безкрайно бели цветове.
Лицето ми, ръцете ми покриха
с лъчистите си брегове.

 

Откъснати от слънцето лъчи
като гирлянди вплетоха се нежно.
А вятърът омаяно мълчи
сред златно-пухкава безбрежност.

 

Уханието бавно ме догони
във някакъв почти заспал каданс
и зимата завинаги прогони
със пролетен протуберанс.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??