Погледнах и ме заслепиха
безкрайно бели цветове.
Лицето ми, ръцете ми покриха
с лъчистите си брегове.
Откъснати от слънцето лъчи
като гирлянди вплетоха се нежно.
А вятърът омаяно мълчи
сред златно-пухкава безбрежност.
Уханието бавно ме догони
във някакъв почти заспал каданс
и зимата завинаги прогони
със пролетен протуберанс.