Anterez
72 317
21 abr 2021, 8:15

Пролетен протуберанс 

  Poesía » Del paisaje
435 2 6

Погледнах и ме заслепиха
безкрайно бели цветове.
Лицето ми, ръцете ми покриха
с лъчистите си брегове.

 

Откъснати от слънцето лъчи
като гирлянди вплетоха се нежно.
А вятърът омаяно мълчи
сред златно-пухкава безбрежност.

 

Уханието бавно ме догони
във някакъв почти заспал каданс
и зимата завинаги прогони
със пролетен протуберанс.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??