16 мая 2025 г., 14:50

Пролетен полъх 

  Поэзия
232 6 19
Край старата пейка цъфна дръвчето,
вплело в листата си нежен копнеж,
и лудия ритъм взривява сърцето,
изгаря до пепел в своя стремеж.
Протегнах ръка и сякаш видение
плахо докосна, ветрецът дланта,
гласът се люшна, нежно вълнение,
там където зеленее света.
И ето - край мене пчелите танцуват,
твоят парфюм разнасят с крилца,
под сенките старата пролет рисува,
образът твой и далечни слънца. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Все права защищены

Предложения
: ??:??