Пролетен полъх
Край старата пейка цъфна дръвчето,
вплело в листата си нежен копнеж,
и лудия ритъм взривява сърцето,
изгаря до пепел в своя стремеж.
Протегнах ръка и сякаш видение
плахо докосна, ветрецът дланта,
гласът се люшна, нежно вълнение,
там където зеленее света.
И ето - край мене пчелите танцуват,
твоят парфюм разнасят с крилца,
под сенките старата пролет рисува,
образът твой и далечни слънца.
Светът ми ухае на теб, тъй далечен
и денят те нашепва със страст,
чувствам те крехък, невидим, извечен,
като пролетен полъх, останал във нас.
Тихо потрепва в душата безкрая
и всяка бреза напомня за нас,
обичта си закотвих в сърцето и зная,
за тебе ще мисля и ден и час!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
