27 апр. 2007 г., 21:23

Пролетен стих

987 0 0

Една любов бележи целия живот.
Една любов - за теб е цял живот.
За мен любов родена няма:
светът ни сякаш не ще да ме подмами.
А аз пътувам и срещам кръстопът -
мечти се раждат тук, мечти и мрат.
Няма да сме вечно млади!
Няма и душата все да страда!
Няма аз да се родя за втори път -
и пред мен изникна кръстопът.
Сега го гледам и се чудя -
накъде си ти и къде се криеш?
Пролетта и днес ме облада -
тайно чувство крие в мен следа.
Младост, сила и живот лесно съм получил
и тайните човешки съм отключил.
Но на теб обречен си оставам знам
и за себе си оставам вечно сам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златко Тошков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...