4 мар. 2008 г., 16:19

Пролетна илюзия

1.4K 0 14
Дали се влюбих или пролетта
създаваше илюзия за влюбеност?
Дали измислих те във свойта самота
и вдъхнах ти живот? За тази лудост
дали пък вятърът не бе виновен,
че ласкаво докосваше ме, като мъж,
а аз, изпълнена с копнеж любовен,
след него се изгубвах неведнъж!
Бях цвете и напролет се разлиствах,
но всяко падащо листо така болеше!
Аз търсех теб, любов, крещях неистово...
Бе глас в пустиня! Ехото мълчеше!
Дали те имах и дали наистина
в съня ми да се любим пожела?...
Не знам дали бе грях, ала пречистена
събудих се, но ти, любов, си беше отишла!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валерия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...