Пролетна илюзия
Дали се влюбих или пролетта
създаваше илюзия за влюбеност?
Дали измислих те във свойта самота
и вдъхнах ти живот? За тази лудост
дали пък вятърът не бе виновен,
че ласкаво докосваше ме, като мъж,
а аз, изпълнена с копнеж любовен,
след него се изгубвах неведнъж!
Бях цвете и напролет се разлиствах,
но всяко падащо листо така болеше!
Аз търсех теб, любов, крещях неистово...
Бе глас в пустиня! Ехото мълчеше!
Дали те имах и дали наистина
в съня ми да се любим пожела?...
Не знам дали бе грях, ала пречистена
събудих се, но ти, любов, си беше отишла!
създаваше илюзия за влюбеност?
Дали измислих те във свойта самота
и вдъхнах ти живот? За тази лудост
дали пък вятърът не бе виновен,
че ласкаво докосваше ме, като мъж,
а аз, изпълнена с копнеж любовен,
след него се изгубвах неведнъж!
Бях цвете и напролет се разлиствах,
но всяко падащо листо така болеше!
Аз търсех теб, любов, крещях неистово...
Бе глас в пустиня! Ехото мълчеше!
Дали те имах и дали наистина
в съня ми да се любим пожела?...
Не знам дали бе грях, ала пречистена
събудих се, но ти, любов, си беше отишла!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валерия Иванова Всички права запазени
