30 авг. 2014 г., 07:43
Ето, че ме треска тресна –
трети ден лежа и мрънкам.
Пролетта, така чудесна,
кани ме: „Ела навънка!
Ставай, стига се търкаля
потен в топлата си стая.”
Филм, до втръсване банален,
същите лица играят...
А в прозореца подухва
вятър и в стъклата дрънка;
на глухарчетата с пуха
кичи листналата трънка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация