Пролетна корида
Ето, че ме треска тресна –
трети ден лежа и мрънкам.
Пролетта, така чудесна,
кани ме: „Ела навънка!
Ставай, стига се търкаля
потен в топлата си стая.”
Филм, до втръсване банален,
същите лица играят...
А в прозореца подухва
вятър и в стъклата дрънка;
на глухарчетата с пуха
кичи листналата трънка.
Понадигам се на криво –
аз на чудеса не вярвам.
Нека малко само живна
и душевната ми травма
с болестта ще си отиде.
Тя навън ще ме посрещне,
слънцето лъчи заприда
и в очите ми ще блеснат
шпаги в пролетна корида!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
