16 апр. 2008 г., 22:06

Пролетна омая

797 0 3
                               Пролетна  омая


           Пролет уханна и мила,

           люляк лъхащ аромата свеж,

           птича песен ме унася,

           трева зеленокоса в миг поглеж...


           Пролет нова и красива,

           пак глухарче жълто, весело наднича

           и синее небесвода...

           щастливо е сред дивата природа...


           Чуствам се  свежа и млада,

           а дървета бели, с цвят усмивка,

           щъркелите полетели,

           с пролетта отново съм щастливка...


           Напъпил  тук е сливакът,

           а птиче песнопоец ни припява...

           Пак сме двама сред полето,

           животът нежно, тихо продължава...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Калчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...