12 мар. 2014 г., 21:53

Пролетна приказка

1.6K 0 1

С люлякова диадема, шноли с нарциси, лалета

с пелерината зелена, приближава се с карета

Дръвчетата протягат зелени ръчички и люшкат люлякови шапки

обуват новите си цвички и се събират на приказки сладки.

Калинки, пчелички, мравки и щурчета

задружно се стягат за работа тежка

ще се трудят по широките полета

и дори за миг не мислят за забежка

Прасковата нацъфтяла с розови ръкави

вятърът я разсъблича, слънцето я веч подпали

Дънер стар с кубинки вехти, в миналото беше цар

тюхка се "Ще стана аз на летви"

Гъбките го гушкат, дават му кураж

маргаритките го слушкат

"Ние сме твоя антураж"

Тополата до скоро посърнала и бледа

много е горда и с нова премяна ни гледа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Детелина Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е красиво,
    някак си е живо,
    сякаш този ден,
    пролетта е с мен...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...