12 мар. 2014 г., 21:53

Пролетна приказка

1.6K 0 1

С люлякова диадема, шноли с нарциси, лалета

с пелерината зелена, приближава се с карета

Дръвчетата протягат зелени ръчички и люшкат люлякови шапки

обуват новите си цвички и се събират на приказки сладки.

Калинки, пчелички, мравки и щурчета

задружно се стягат за работа тежка

ще се трудят по широките полета

и дори за миг не мислят за забежка

Прасковата нацъфтяла с розови ръкави

вятърът я разсъблича, слънцето я веч подпали

Дънер стар с кубинки вехти, в миналото беше цар

тюхка се "Ще стана аз на летви"

Гъбките го гушкат, дават му кураж

маргаритките го слушкат

"Ние сме твоя антураж"

Тополата до скоро посърнала и бледа

много е горда и с нова премяна ни гледа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Детелина Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е красиво,
    някак си е живо,
    сякаш този ден,
    пролетта е с мен...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...