Пролетна тревога

Къде са твойте пламенни искри,
които във Очите ти сияят?
Те галят ме в тревожни дни,
а в необята - Пътят знаят!

Нима в несгоди и в беди
душата ти от слънчева и твърда
сега не тлее и се вледени!
На кой, кажи, да се разсърдя?

Дали на някой прост човек
отнел едничката надежда?
Дали на този бурен век
към здрача взел да те отвежда?

Аз знам - не вярваш на Химери.
Аз знам, че вярвам в Любовта!
Ключът е тя към всички Двери,
чрез нея тържествува Вечността.

Лъчиста