Mar 9, 2013, 10:47 AM  

Пролетна тревога

  Poetry » Love
679 0 0

Пролетна тревога



Къде са твойте пламенни искри,
които във Очите ти сияят?
Те галят ме в тревожни дни,
а в необята - Пътят знаят!

Нима в несгоди и в беди
душата ти от слънчева и твърда
сега не тлее и се вледени!
На кой, кажи, да се разсърдя?

Дали на някой прост човек
отнел едничката надежда?
Дали на този бурен век
към здрача взел да те отвежда?

Аз знам - не вярваш на Химери.
Аз знам, че вярвам в Любовта!
Ключът е тя към всички Двери,
чрез нея тържествува Вечността.


 

Лъчиста

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....