14 мар. 2025 г., 13:30

Пролетна въздишка 

  Поэзия
4.9 (16)
629 8 43
С нежни струни докосва душата,
когато утро се къпе в лъчи.
И блести в капките росни тревата,
като невинните детски очи.
Благодат ароматен и мирис отрони,
в цъфнали клони сред нежен ветрец.
Ронят се тихо цветчета в дланта ми,
сякаш целувки от златен венец.
Шепне небето с глас на копнежи,
обсипа поляните с жълт минзухар.
Вятър донесе надежди и нежност
душата лекува известен знахар. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Пролетна благодат »

1 место

Предложения
  • Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...
  • Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...
  • Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...

Ещё произведения »