Пролетна въздишка
С нежни струни докосва душата,
когато утро се къпе в лъчи.
И блести в капките росни тревата,
като невинните детски очи.
Благодат ароматен и мирис отрони,
в цъфнали клони сред нежен ветрец.
Ронят се тихо цветчета в дланта ми,
сякаш целувки от златен венец.
Шепне небето с глас на копнежи,
обсипа поляните с жълт минзухар.
Вятър донесе надежди и нежност
душата лекува известен знахар.
В мрака ухаят безмълвни желания,
денят се събужда от шеметен валс.
Всичко израства със вик и сияние
на заглъхнал в обятия пролетен свят.
© Миночка Митева All rights reserved.
