20 мар. 2019 г., 19:05
Една забързана пчела
ми прошушна на ухото,
че пролетта отново е дошла.
Да тръгвам. Няма да ме чака.
Завързах пъстрия си шал,
и чадъра взех - за всеки случай.
Пристегнах новите крила,
захвърлих зимната си скука.
Развързах малкият поток
и свободен пуснах го да бяга.
Пред него хукнаха в галоп
цветя, треви -армада. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация