Една забързана пчела
ми прошушна на ухото,
че пролетта отново е дошла.
Да тръгвам. Няма да ме чака.
Завързах пъстрия си шал,
и чадъра взех - за всеки случай.
Пристегнах новите крила,
захвърлих зимната си скука.
Развързах малкият поток
и свободен пуснах го да бяга.
Пред него хукнаха в галоп
цветя, треви -армада.
Сега препускам във захлас
и яздя вятъра развихрен.
Ако искате ще взема вас
във този свят измислен!
Да, той е нужен. Даже и за миг.
Душата винаги е млада.
Една птица с весел вик
ме хвана радостна за шала!