20 mar 2019, 19:05

Пролетна закачка 

  Poesía » Del paisaje
917 1 0

 

Една забързана пчела
ми прошушна на ухото,
че пролетта отново е дошла.
Да тръгвам. Няма да ме чака.
Завързах пъстрия си шал,
и чадъра взех - за всеки случай.
Пристегнах новите крила,
захвърлих зимната си скука.
Развързах малкият поток
и свободен пуснах го да бяга.
Пред него хукнаха в галоп
цветя, треви -армада.
Сега препускам във захлас
и яздя вятъра развихрен.
Ако искате ще взема вас
във този свят измислен!
Да, той е нужен. Даже и за миг.
Душата винаги е млада.
Една птица с весел вик
ме хвана радостна за шала!

© Слава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??