24 мая 2009 г., 15:52

Пролетни мисли

830 0 0

Вятърът с ледена студенина изми очите ми.

Слънцето докосна зениците

и те изпратиха към света

пречистена зелена светлина.

Планинският въздух се промъкна във вените

и преобърна кръвта.

Първо тя се спря, а после по-нова и силна забяга в тялото.

Аз съм по-стара от тази земя,

но тук съм и все пак съм млада.

Пръст измества плътта.

Колко дълго се въртях в това?

Къде е дома?

Само морето може да ми отговори,

аз съм капка от неговата вода.

И пулсът ми ще разкъса плътта,

когато буря издига всяка вълна.

Неспокойна до лудост е моята душа,

когато дойде време за прилив.

Обичам тази Земя,

връстница на моята душа.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...