Вятърът с ледена студенина изми очите ми.
Слънцето докосна зениците
и те изпратиха към света
пречистена зелена светлина.
Планинският въздух се промъкна във вените
и преобърна кръвта.
Първо тя се спря, а после по-нова и силна забяга в тялото.
Аз съм по-стара от тази земя,
но тук съм и все пак съм млада.
Пръст измества плътта.
Колко дълго се въртях в това?
Къде е дома? ...