24.05.2009 г., 15:52

Пролетни мисли

826 0 0

Вятърът с ледена студенина изми очите ми.

Слънцето докосна зениците

и те изпратиха към света

пречистена зелена светлина.

Планинският въздух се промъкна във вените

и преобърна кръвта.

Първо тя се спря, а после по-нова и силна забяга в тялото.

Аз съм по-стара от тази земя,

но тук съм и все пак съм млада.

Пръст измества плътта.

Колко дълго се въртях в това?

Къде е дома?

Само морето може да ми отговори,

аз съм капка от неговата вода.

И пулсът ми ще разкъса плътта,

когато буря издига всяка вълна.

Неспокойна до лудост е моята душа,

когато дойде време за прилив.

Обичам тази Земя,

връстница на моята душа.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...