Пролетни мисли

Вятърът с ледена студенина изми очите ми.

Слънцето докосна зениците

и те изпратиха към света

пречистена зелена светлина.

Планинският въздух се промъкна във вените

и преобърна кръвта.

Първо тя се спря, а после по-нова и силна забяга в тялото.

Аз съм по-стара от тази земя,

но тук съм и все пак съм млада.

Пръст измества плътта.

Колко дълго се въртях в това?

Къде е дома?

Само морето може да ми отговори,

аз съм капка от неговата вода.

И пулсът ми ще разкъса плътта,

когато буря издига всяка вълна.

Неспокойна до лудост е моята душа,

когато дойде време за прилив.

Обичам тази Земя,

връстница на моята душа.