15 мар. 2020 г., 16:37
Стъпвам утринно и боса по тревите,
до калинките умът ми тихо спира
сред цветята- медоносни за пчелите,
цялата във тая радост да попия.
Пролетна цъфти земята ни, вибрира
във въртене на слънчева целувка,
приканващо отваря топли длани
подадени за най-нежната милувка.
От гърдите женски обичта ѝ расне
от прекопана почва и лятна топлина,
а любовта ѝ, да расте и да прерасне
подхранвана от много нова светлина. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация