Стъпвам утринно и боса по тревите,
до калинките умът ми тихо спира
сред цветята- медоносни за пчелите,
цялата във тая радост да попия.
Пролетна цъфти земята ни, вибрира
във въртене на слънчева целувка,
приканващо отваря топли длани
подадени за най-нежната милувка.
От гърдите женски обичта ѝ расне
от прекопана почва и лятна топлина,
а любовта ѝ, да расте и да прерасне
подхранвана от много нова светлина. ...