15.03.2020 г., 16:37

Пролетно

574 0 0

Пролетно
 

Стъпвам  утринно и боса по тревите,
до калинките умът ми тихо спира
сред цветята- медоносни за пчелите, 
цялата във тая радост да попия.

 

Пролетна цъфти земята ни, вибрира
във въртене на слънчева целувка,
приканващо отваря топли длани
подадени за най-нежната милувка.

 

От гърдите женски обичта ѝ расне
от прекопана почва и лятна топлина,
а любовта ѝ, да расте и да прерасне
подхранвана от много нова светлина.

 

Трепетликово денят раззеленява,
лъч се гушва в китка  ранно цвете,
капките роса в дъга се оцветяват. 
От деня, като пчелите-здраве си берете!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...