Пролетно
 

Стъпвам  утринно и боса по тревите,
до калинките умът ми тихо спира
сред цветята- медоносни за пчелите, 
цялата във тая радост да попия.

Пролетна цъфти земята ни, вибрира
във въртене на слънчева целувка,
приканващо отваря топли длани
подадени за най-нежната милувка.

От гърдите женски обичта ѝ расне
от прекопана почва и лятна топлина,
а любовта ѝ, да расте и да прерасне
подхранвана от много нова светлина.

Трепетликово денят раззеленява,
лъч се гушва в китка  ранно цвете,
капките роса в дъга се оцветяват. 
От деня, като пчелите-здраве си берете!