Пролетно
Пролетно
Поразроши коси топло слънце сред облаци боси.
И проби със очи всички облачни, бели въпроси...
Бледи, топли лъчи поразлистиха леко тъгата
и снегът се стопи – рукна бяла надежда в земята…
А по нея и аз, след смъртта на снега, по следите...
Напои ме вода. Леко галят ме топли лъчите.
И какво, че светът пак със кален порой ме залива?...
Днес вървя с лекота към живота изцапан – щастлива...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Господинова Все права защищены
понякога не остава ред за всички, нали разбираш?