Пролетно

Poesía » Del paisaje

1K 0 15

Пролетно

Поразроши коси топло слънце сред облаци боси.

И проби със очи всички облачни, бели въпроси...

Бледи, топли лъчи поразлистиха леко тъгата

и снегът се стопи – рукна бяла надежда в земята…

А по нея и аз, след смъртта на снега, по следите...

Напои ме вода. Леко галят ме топли лъчите.

И какво, че светът пак със кален порой ме залива?...

Днес вървя с лекота към живота изцапан – щастлива...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ananel (Нелиса)

като дете - изцапано и щастливо

2010-08-24T15:08:59+03:00
bojenski (Иван Иванов)

Прекрасно! Нямам думи!!!

2010-04-28T13:22:13+03:00
Черна_Роза (Жулиета Великова)

И ми е цветно и веселичко, че най-накрая намерих време отново да посетя твоята страничка, Нели....не съм те забравила, но ...от толкова много поезия и красотички в този сайт понякога не остава ред за всички, нали разбираш?...а помня, че тук съм намирала удоволствие и пак ще идвам ! Поздрави! и...не обръщай внимание на калта - не можеш да я спреш !

2010-04-09T18:42:41+03:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Оптимистично!

2010-03-26T20:33:45+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"А по нея и аз, след смъртта на снега, по следите..."
Великолепие!

2010-03-22T22:29:13+02:00