21.03.2010 г., 18:58 ч.

Пролетно 

  Поезия » Пейзажна
855 0 15

Пролетно

 

Поразроши коси топло слънце сред облаци боси.

И проби със очи всички облачни, бели въпроси...

Бледи, топли лъчи поразлистиха леко тъгата

и снегът се стопи – рукна бяла надежда в земята…

 

А по нея и аз, след смъртта на снега, по следите...

Напои ме вода. Леко галят ме топли лъчите.

И какво, че светът пак със кален порой ме залива?...

Днес вървя  с лекота към живота изцапан – щастлива...



© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??