21.03.2010 г., 18:58

Пролетно

1K 0 15

Пролетно

 

Поразроши коси топло слънце сред облаци боси.

И проби със очи всички облачни, бели въпроси...

Бледи, топли лъчи поразлистиха леко тъгата

и снегът се стопи – рукна бяла надежда в земята…

 

А по нея и аз, след смъртта на снега, по следите...

Напои ме вода. Леко галят ме топли лъчите.

И какво, че светът пак със кален порой ме залива?...

Днес вървя  с лекота към живота изцапан – щастлива...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • като дете - изцапано и щастливо
  • Прекрасно! Нямам думи!!!
  • И ми е цветно и веселичко, че най-накрая намерих време отново да посетя твоята страничка, Нели....не съм те забравила, но ...от толкова много поезия и красотички в този сайт понякога не остава ред за всички, нали разбираш?...а помня, че тук съм намирала удоволствие и пак ще идвам ! Поздрави! и...не обръщай внимание на калта - не можеш да я спреш !
  • Оптимистично!
  • "А по нея и аз, след смъртта на снега, по следите..."
    Великолепие!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...