О, пролетно цвете, от вятър понесено,
ще откриеш ли нявга покой,
че също си от разум и чувства замесено?
Още ще търсиш все едно кой.
И няма да чувствам, и няма да виждам,
безкрай над света ще летя.
Живота ще чувствам и Бог ще обиждам,
но няма все тук да седя.
Усмихни се ти, пролетно цвете!
Аз вечно ще бъда до теб.
Усмихни се, о, пролетно цвете,
и всичко ще бъде наред.