May 8, 2008, 10:33 PM

Пролетно цвете

  Poetry
681 0 1
О, пролетно цвете, от вятър понесено,
ще откриеш ли нявга покой,
че също си от разум и чувства замесено?
Още ще търсиш все едно кой.

И няма да чувствам, и няма да виждам,
безкрай над света ще летя.
Живота ще чувствам и Бог ще обиждам,
но няма все тук да седя.

Усмихни се ти, пролетно цвете!
Аз вечно ще бъда до теб.
Усмихни се, о, пролетно цвете,
и всичко ще бъде наред.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мето Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...