7 янв. 2019 г., 09:00

Пролетно ку-ку/ригу/

367 0 1

                    Баба Зима пак размята

                    белия кожух.

                                              песен

 

Дочух пролетта как изкука

с бравурния танц на капчука.

Обиден, снегът се извърна

към зимата люта свекърва.

Тя викна свирепо: Как дръзна!

Снегът се сниши... и замръзна.

И хали с парцали замята

по бедното булче земята.

Земята се сви и от уплаха,

но Слънцето менци размаха.

Лъчи златни плисна чевръсто

във въздуха  строг и навъсен.

Прокара парцал по лицето

на всяко поникнало цвете

и грейна земята, засмяна

със свежа, зелена премяна.

С бравурния танц на капчука

захвърли светът ямурлука.

И птичия хор дирижира

петелът напет, без да спира.

 

5.01.2019

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....