7 янв. 2019 г., 09:00

Пролетно ку-ку/ригу/

364 0 1

                    Баба Зима пак размята

                    белия кожух.

                                              песен

 

Дочух пролетта как изкука

с бравурния танц на капчука.

Обиден, снегът се извърна

към зимата люта свекърва.

Тя викна свирепо: Как дръзна!

Снегът се сниши... и замръзна.

И хали с парцали замята

по бедното булче земята.

Земята се сви и от уплаха,

но Слънцето менци размаха.

Лъчи златни плисна чевръсто

във въздуха  строг и навъсен.

Прокара парцал по лицето

на всяко поникнало цвете

и грейна земята, засмяна

със свежа, зелена премяна.

С бравурния танц на капчука

захвърли светът ямурлука.

И птичия хор дирижира

петелът напет, без да спира.

 

5.01.2019

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...