Jan 7, 2019, 9:00 AM

Пролетно ку-ку/ригу/

  Poetry
361 0 1

                    Баба Зима пак размята

                    белия кожух.

                                              песен

 

Дочух пролетта как изкука

с бравурния танц на капчука.

Обиден, снегът се извърна

към зимата люта свекърва.

Тя викна свирепо: Как дръзна!

Снегът се сниши... и замръзна.

И хали с парцали замята

по бедното булче земята.

Земята се сви и от уплаха,

но Слънцето менци размаха.

Лъчи златни плисна чевръсто

във въздуха  строг и навъсен.

Прокара парцал по лицето

на всяко поникнало цвете

и грейна земята, засмяна

със свежа, зелена премяна.

С бравурния танц на капчука

захвърли светът ямурлука.

И птичия хор дирижира

петелът напет, без да спира.

 

5.01.2019

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...