7.01.2019 г., 9:00

Пролетно ку-ку/ригу/

362 0 1

                    Баба Зима пак размята

                    белия кожух.

                                              песен

 

Дочух пролетта как изкука

с бравурния танц на капчука.

Обиден, снегът се извърна

към зимата люта свекърва.

Тя викна свирепо: Как дръзна!

Снегът се сниши... и замръзна.

И хали с парцали замята

по бедното булче земята.

Земята се сви и от уплаха,

но Слънцето менци размаха.

Лъчи златни плисна чевръсто

във въздуха  строг и навъсен.

Прокара парцал по лицето

на всяко поникнало цвете

и грейна земята, засмяна

със свежа, зелена премяна.

С бравурния танц на капчука

захвърли светът ямурлука.

И птичия хор дирижира

петелът напет, без да спира.

 

5.01.2019

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...