7.01.2019 г., 9:00

Пролетно ку-ку/ригу/

363 0 1

                    Баба Зима пак размята

                    белия кожух.

                                              песен

 

Дочух пролетта как изкука

с бравурния танц на капчука.

Обиден, снегът се извърна

към зимата люта свекърва.

Тя викна свирепо: Как дръзна!

Снегът се сниши... и замръзна.

И хали с парцали замята

по бедното булче земята.

Земята се сви и от уплаха,

но Слънцето менци размаха.

Лъчи златни плисна чевръсто

във въздуха  строг и навъсен.

Прокара парцал по лицето

на всяко поникнало цвете

и грейна земята, засмяна

със свежа, зелена премяна.

С бравурния танц на капчука

захвърли светът ямурлука.

И птичия хор дирижира

петелът напет, без да спира.

 

5.01.2019

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...