25 янв. 2009 г., 23:02

Пролетно настроение

1.2K 0 11
ПРОЛЕТНО НАСТРОЕНИЕ

Непослушното слънце
с устни съблича
снежната горска кожа.
В преспите сгушен,
пътят е спрял на завоя.
По-нататък не може...
Напъпва грехът.
И... отново съм твоя.
Плъзва змийското тяло,
целува адамова ябълка.
Стъклата премрежва дихание,
слънчеви зайчета
устни преплитат.
Като пчелата
открадната обич отпивам.
Прераждам се.
Литвам.
Пътят пред мен  затича.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Цандева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ти го харесах стихотворението и надявам се в София пролетно да се видим! А, за Стойчо Стоев ще черпя, че го намери след 23 години!
  • Ех, как не мога да ви закича с кокиченцата и минзухарите, които днес набрах в гората!Невероятни са! След един месец иде Баба Марта , после ягодки, черешки, крушки...Хайдееее, годината си отишла! )
    Сега ви благодаря за коментарите и ви подарявам слънчевите зайчета!Адамовата ябълка си остава за мен! )
  • Хубав стих и страхотно настроение!...
    /И аз като сестрите ми /
    Благодаря, за което!
  • красиво пролетно ностроение...
    разкошен стих, мила Геновева.
  • Поздравления, Геновева!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...