28 мая 2020 г., 15:46

Пролетно събуждане

682 1 2

 

Спиш ли?

Съмвам се в съня ти…

Устните на моята усмивка

нежно пърхат…

Мисли разрошени носят

мирис на ябълков сняг…

разцъфтял пред прозореца

на душата ти…

Събуждам първо очите…

Виждаш ли?

Аз съм желание…

Чуй топъл шепот как

разбърква съзвездия…

И са строшени преградите…

Утро е вече…

Най-хубавото предстои. 

 

                                  © Павлина Петрова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Дани. Мълчанието иска да говори, а тишината няма нужда от това. Но иска да бъде чута.
  • Има тишина, която само моли да бъде чута. Красива е поезията ти Павли.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...