28 мая 2020 г., 15:46

Пролетно събуждане

679 1 2

 

Спиш ли?

Съмвам се в съня ти…

Устните на моята усмивка

нежно пърхат…

Мисли разрошени носят

мирис на ябълков сняг…

разцъфтял пред прозореца

на душата ти…

Събуждам първо очите…

Виждаш ли?

Аз съм желание…

Чуй топъл шепот как

разбърква съзвездия…

И са строшени преградите…

Утро е вече…

Най-хубавото предстои. 

 

                                  © Павлина Петрова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Дани. Мълчанието иска да говори, а тишината няма нужда от това. Но иска да бъде чута.
  • Има тишина, която само моли да бъде чута. Красива е поезията ти Павли.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...