28 мая 2020 г., 15:46

Пролетно събуждане

678 1 2

 

Спиш ли?

Съмвам се в съня ти…

Устните на моята усмивка

нежно пърхат…

Мисли разрошени носят

мирис на ябълков сняг…

разцъфтял пред прозореца

на душата ти…

Събуждам първо очите…

Виждаш ли?

Аз съм желание…

Чуй топъл шепот как

разбърква съзвездия…

И са строшени преградите…

Утро е вече…

Най-хубавото предстои. 

 

                                  © Павлина Петрова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Дани. Мълчанието иска да говори, а тишината няма нужда от това. Но иска да бъде чута.
  • Има тишина, която само моли да бъде чута. Красива е поезията ти Павли.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...