28.05.2020 г., 15:46

Пролетно събуждане

674 1 2

 

Спиш ли?

Съмвам се в съня ти…

Устните на моята усмивка

нежно пърхат…

Мисли разрошени носят

мирис на ябълков сняг…

разцъфтял пред прозореца

на душата ти…

Събуждам първо очите…

Виждаш ли?

Аз съм желание…

Чуй топъл шепот как

разбърква съзвездия…

И са строшени преградите…

Утро е вече…

Най-хубавото предстои. 

 

                                  © Павлина Петрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Дани. Мълчанието иска да говори, а тишината няма нужда от това. Но иска да бъде чута.
  • Има тишина, която само моли да бъде чута. Красива е поезията ти Павли.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...