May 28, 2020, 3:46 PM

Пролетно събуждане

  Poetry » Love
673 1 2

 

Спиш ли?

Съмвам се в съня ти…

Устните на моята усмивка

нежно пърхат…

Мисли разрошени носят

мирис на ябълков сняг…

разцъфтял пред прозореца

на душата ти…

Събуждам първо очите…

Виждаш ли?

Аз съм желание…

Чуй топъл шепот как

разбърква съзвездия…

И са строшени преградите…

Утро е вече…

Най-хубавото предстои. 

 

                                  © Павлина Петрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Дани. Мълчанието иска да говори, а тишината няма нужда от това. Но иска да бъде чута.
  • Има тишина, която само моли да бъде чута. Красива е поезията ти Павли.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...