Пролетта
нощите станаха топли и приятни
за самотниците клети и нещастни!
Нека скитаме, братя... по съдба...
Наши са нейните обятия,
нека се сгушим в не сега,
за да заспим своя вечен сън,
сърцата ни да намерят покой!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодор Илиев Все права защищены
