May 10, 2008, 10:08 AM

Пролетта

  Poetry » Love
1K 0 4
Пролетта дойде пак...
нощите станаха топли и приятни
за самотниците клети и нещастни!
Нека скитаме, братя... по съдба...

Наши са нейните обятия,
нека се сгушим в не сега,
за да заспим своя вечен сън,
сърцата ни да намерят покой!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодор Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • А защо вместо да погледнете с хубаво око и да дадете една усмивка,за да срещнете щастието,вие ще тъгувате
    По-ведро...
    Харесах!
  • Ерм.. много песимизъм, ама ако ще лягаме да мрем, какъв смисъл има да пишем? ПОгледнни по-ведро на нещата и нека тъгата ти е останала в стиха ти.
  • ,но прексно,защото живота е сив и пренася цвета си върху прексната пролет :]
  • Много, много тъжно и песимистично...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...