Пролука сребърна в стената сива
Пролука сребърна в стената сива
(на съпруга ми)
Слънцето със обич те поглежда:
Здравей, скиталецо, с печал устрелен!
Премръзнал, ваеш ти по сто мечти на ден,
а вечер ги загръщаш със надежда.
Замисляш хиляди стратегии опасни:
орисваш със невинност всеки смъртен грях;
щурмуваш горестните спомени без страх;
жигосваш илюзиите прокажени, заразни...
Смирил си с нежност тишината дива.
Денят застива очарован, в ням захлас.
Съмненията отстъпват крадешком, без глас,
зазиждайки пролука сребърна в стената сива...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Плами Все права защищены
