10 июн. 2010 г., 15:16

Пролука сребърна в стената сива 

  Поэзия » Любовная
771 0 22

Пролука сребърна в стената сива

 

                                                (на съпруга ми)

 

Слънцето със обич те поглежда:

Здравей, скиталецо, с печал устрелен!

Премръзнал, ваеш ти по сто мечти на ден,

а вечер ги загръщаш със надежда.

 

Замисляш хиляди стратегии опасни:

орисваш със невинност всеки смъртен грях;

щурмуваш горестните спомени без страх;

жигосваш илюзиите прокажени, заразни...

 

Смирил си с нежност тишината дива.

Денят застива очарован, в ням захлас.

Съмненията отстъпват крадешком, без глас,

зазиждайки пролука сребърна в стената сива...

 

© Плами Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??