10.06.2010 г., 15:16 ч.

Пролука сребърна в стената сива 

  Поезия » Любовна
745 0 22

Пролука сребърна в стената сива

 

                                                (на съпруга ми)

 

Слънцето със обич те поглежда:

Здравей, скиталецо, с печал устрелен!

Премръзнал, ваеш ти по сто мечти на ден,

а вечер ги загръщаш със надежда.

 

Замисляш хиляди стратегии опасни:

орисваш със невинност всеки смъртен грях;

щурмуваш горестните спомени без страх;

жигосваш илюзиите прокажени, заразни...

 

Смирил си с нежност тишината дива.

Денят застива очарован, в ням захлас.

Съмненията отстъпват крадешком, без глас,

зазиждайки пролука сребърна в стената сива...

 

© Плами Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??