Jun 10, 2010, 3:16 PM

Пролука сребърна в стената сива 

  Poetry » Love
772 0 22

Пролука сребърна в стената сива

 

                                                (на съпруга ми)

 

Слънцето със обич те поглежда:

Здравей, скиталецо, с печал устрелен!

Премръзнал, ваеш ти по сто мечти на ден,

а вечер ги загръщаш със надежда.

 

Замисляш хиляди стратегии опасни:

орисваш със невинност всеки смъртен грях;

щурмуваш горестните спомени без страх;

жигосваш илюзиите прокажени, заразни...

 

Смирил си с нежност тишината дива.

Денят застива очарован, в ням захлас.

Съмненията отстъпват крадешком, без глас,

зазиждайки пролука сребърна в стената сива...

 

© Плами All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??