Jun 10, 2010, 3:16 PM

Пролука сребърна в стената сива

  Poetry » Love
880 0 22

Пролука сребърна в стената сива

 

                                                (на съпруга ми)

 

Слънцето със обич те поглежда:

Здравей, скиталецо, с печал устрелен!

Премръзнал, ваеш ти по сто мечти на ден,

а вечер ги загръщаш със надежда.

 

Замисляш хиляди стратегии опасни:

орисваш със невинност всеки смъртен грях;

щурмуваш горестните спомени без страх;

жигосваш илюзиите прокажени, заразни...

 

Смирил си с нежност тишината дива.

Денят застива очарован, в ням захлас.

Съмненията отстъпват крадешком, без глас,

зазиждайки пролука сребърна в стената сива...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Плами All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...