1 окт. 2007 г., 21:00

ПРОМЕНИ

618 0 6
Днес живота си ще променя
с нещо хубаво и свежо.
Слагам розовите очила,
няма нищо безнадежно.

Слънцето и моя ден огря
с музика на песен нова,
по-красиво почвам да творя,
пълен с радост, не с тревога.

Срещите отново зачестих,
погледи, некриещи омраза.
Любовта нашепва нежен стих,
а наяве с обич ме наказа.

И сънувах дивни птици, бели,
как кръжат със свойто ято.
На крилете си ме бяха взели,
с чувства толкова познати.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...