1 окт. 2007 г., 21:00

ПРОМЕНИ

617 0 6
Днес живота си ще променя
с нещо хубаво и свежо.
Слагам розовите очила,
няма нищо безнадежно.

Слънцето и моя ден огря
с музика на песен нова,
по-красиво почвам да творя,
пълен с радост, не с тревога.

Срещите отново зачестих,
погледи, некриещи омраза.
Любовта нашепва нежен стих,
а наяве с обич ме наказа.

И сънувах дивни птици, бели,
как кръжат със свойто ято.
На крилете си ме бяха взели,
с чувства толкова познати.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...