ПРОМЕНИ
Днес живота си ще променя
с нещо хубаво и свежо.
Слагам розовите очила,
няма нищо безнадежно.
Слънцето и моя ден огря
с музика на песен нова,
по-красиво почвам да творя,
пълен с радост, не с тревога.
Срещите отново зачестих,
погледи, некриещи омраза.
Любовта нашепва нежен стих,
а наяве с обич ме наказа.
И сънувах дивни птици, бели,
как кръжат със свойто ято.
На крилете си ме бяха взели,
с чувства толкова познати.
с нещо хубаво и свежо.
Слагам розовите очила,
няма нищо безнадежно.
Слънцето и моя ден огря
с музика на песен нова,
по-красиво почвам да творя,
пълен с радост, не с тревога.
Срещите отново зачестих,
погледи, некриещи омраза.
Любовта нашепва нежен стих,
а наяве с обич ме наказа.
И сънувах дивни птици, бели,
как кръжат със свойто ято.
На крилете си ме бяха взели,
с чувства толкова познати.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
