8 авг. 2007 г., 14:24

Промяна

828 0 4
 

Не искам рани по ръцете си
от опити да задържа
рушащи се стени наоколо,
следи от чужди пръсти,
ровили се из душата ми
в търсене на нещо тяхно,
белези по моите мечти,
като тези по старите преносени
копнежи от всички други...
Не искам купчина лъжи,
складирани в сърцето ми
на мястото на спомени,

лишен от блясък поглед,
окован във веригите
на сиво ежедневие...
Не искам крадци да ми отнемат
някоя емоция -
сълза, усмивка, болка - мои са си...
Не искам и света
да си остане същия
и да намирам хиляди
неща, които да не искам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Някога Някъде Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...