Не искам рани по ръцете си
от опити да задържа
рушащи се стени наоколо,
следи от чужди пръсти,
ровили се из душата ми
в търсене на нещо тяхно,
белези по моите мечти,
като тези по старите преносени
копнежи от всички други...
Не искам купчина лъжи,
складирани в сърцето ми
на мястото на спомени,
лишен от блясък поглед,
окован във веригите
на сиво ежедневие...
Не искам крадци да ми отнемат
някоя емоция -
сълза, усмивка, болка - мои са си...
Не искам и света
да си остане същия
и да намирам хиляди
неща, които да не искам...
© Някога Някъде All rights reserved.