Пропадам
Пропадам.
Дълго и безгравитационно.
Рея се.
Като листо, оставено на вятъра...
Губя се от себе си.
Дори диханието си не усещам.
Не чувам мислите си.
Не виждам светлина...
И когато вече ме няма –
ми просветва "измама"!
Няма такова нямане, няма!
Преродена душата възкръсва
да напомня, че не бреме е кръста,
и тежим на тази земя
не с това което било е,
а с това, което сме тук и сега!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© П Антонова Все права защищены
Гавраиле, благодаря!
