26.06.2019 г., 14:25 ч.

Пропадам 

  Поезия » Философска, Друга
685 5 11

Пропадам.

Дълго и безгравитационно.

Рея се.

Като листо, оставено на вятъра...

Губя се от себе си.

Дори диханието си не усещам.

Не чувам мислите си.

Не виждам светлина...

И когато вече ме няма

ми просветва "измама"!

Няма такова нямане, няма!

 

Преродена душата възкръсва

да напомня, че не бреме е кръста,

и тежим на тази земя

не с това което било е,

а с това, което сме тук и сега!

© П Антонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??